Разположено е в Североизточна България – Лудогорието и заема част от централните и североизточни части на Лудогорското плато.
ДЛС „Паламара” е териториално поделение на Североизточно Държавно Предприятие към Министерство на земеделието и храните.
Административно ТП ДЛС „Паламара” е в област Шумен, Община Венец. Седалището е в Община Венец, на 20 км. от гр. Шумен.
Площта на горския фонд стопанисван и ползван от ТП ДЛС „Паламара” възлиза на 35409 ха на територията на Общините – Венец, Нови пазар, Каолиново, Каспичан и Никола Козлево.
Района на стопанството е обхванат от сравнително добре развита шосейна мрежа, която свързва всички населени места и гъсто развита пътна мрежа в горския фонд, като не съществуват недостъпни места за усвояване на лесосечния фонд, провеждане на ловните и залесителните мероприятия и охраната на горските територии. Единствен недостатък имат черните пътища, които в дъждовно време стават трудно проходими, поради механичния състав на почвата.
Природни особености
Теренът но ДЛС „Паламара” е хълмисто-равнинен със заоблени форми, като преобладават равни и полегати терени. Средната надморска височина е 350 метра.
В климатично отношение „Паламара” попада в средният климатичен район на Дунавската равнина от умереноконтиненталната климатична област. Климатът се характеризира с умерено студена зима, пролетта настъпва сравнително късно, лятото е по-хладно, есента е сравнително топла. Средната годишна норма на валежите е между 550-650 мм. Най-много валежи падат през лятото. Преобладаващите ветрове са североизточните.
Почвите в района на ТП ДЛС „Паламара” са предимно сиви горски, по-рядко се срещат излужени и оподзолени черноземи.
Съвкупността от климатичните и геоложки условия е благоприятна за развитието на растителността.
Естествените гори в района на ТП ДЛС „Паламара” са предимно от издънков произход, но има и създадени семенни високостъблени насаждения от червен дъб и цер. Средно годишното ползване е 63330 м3 дървесина.
Дейности
Районът предлага отлични условия за развитие на ловното стопанство, съществува богата и разнообразна естествена хранителна база. Разчлеността на горските масиви позволяват дивеча да се възползва от културите създадени в селскостопанския фонд и изградената фуражна база, равномерно разпръсната по цялата площ, състояща се от дивичови ниви, дивечови ливади, ловни просеки осигуряваща паша и добив на фуражи. Наличието на подраст и подлес в насажденията и младите култури осигурява естествени укрития. Високият процент на склонове с южно изложение осигурява удобни места за зимуване на дивеча в местообитанията. За да се избегнат частично неблагоприятните за спокойствието на дивеча елементи, като човешката дейност в селското стопанство и горското стопанство са създадени заградени площи със стабилна ограда на площ 1227 ха за благороден елен, 178,3 ха за дива свиня и 201,8 ха за муфлон.
